Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2015 13:27 - Мъдростите на пра-баба ми Стойна
Автор: gal4ica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2941 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Не мож даде на чиляка, нищо що он сами не сака. Оти, га иде по на онам ке го фърли."

На 90 и кусур години си е отишла от този свят, след като я завели в София, да е при дъщерите, да не е сама, да има удобства, баня и тоалетна вкъщи и прочее залъгалки за благополучие по днешному. Иначе живяла бедно, простичко, според древната традиция и вярване, че "Ако е рекъл Господ, ке биде." В едно диво село високо в планината, обособено в махали на часове път една от друга. Задявали са се младите по сватби и седенки и ухажването е траело кратко. Ако не се съгласи момата бързо са я крадяли. Отчитали са липсата не време за дълги колебания, отлагания и претегляния.

Не знаела какво е "ръкушерка"(акушерка) да ти помага да родиш. "Това денеска, жени ле са. Окат, пискат, ръкушерки им притребали да родат. Язека га дойде време, каде ме свари клекам и раждам го. Ако е читаво, ке живе, ако ли не друго ке се роди..." Прабаба ми е родила 7 деца, отгледала е 5 - две не са излезли читави.

На стари години дошил лекар, че нещо се разкашляла. Предписал й кафеви, валчести хапчета в книжно пликче. Тя извадила едно, повъртяла го между пръстите, върнала го обратно  па рекла:"Бе, оде да го знам докторо, може да е обълкал аповете. Я че си сгреем една ракиа."

Вуйчо ми Здавко, ми припомни тези мъдрости наскоро. Само той остана от трите деца на баба ми Верка, да пази тая мъдрост и да я разказва. Да е жива и да ни напомня за истината на живота като естествен ход, кръговрат и мъдрост. Питах го:" На времето боледувахте ли, като живяхте в бедност, недоимък и откъснати от цивилизацията? Антибиотици вземахте ли, или антидепресанти и тям подобни? Смартфони и интернет, като нямахте, как оцеляхте?". Той ми разказва:"Нито сме болини, били, нито недоволни. С вълнени чорапи и цървули, километри пеша до училище ходехме. Зиме като се приберем вкъщи, мокри до кости, майка ни веднага в гореща вода със сол, ни сложи краката, после намаже със свинска мас, отгоре пак вълнените чорапи нахлузим, по една филия хляб и сол и на газената лампа залягаме над уроците."

В моето детство, което си спомням с умиление, всички деца играехме до мръкнало пред блока. Катерехме се по дърветата, разказвахме си страшни истории, викахме духове, с един тебешир от училище, описвахме невероятни приключения в игра на пътни знаци, или пък разчертавахме дама, с една ръждива кутия играехме на криеница... Като дойде ред да се яде цяла сюрия се изсипва вкъщи за "циганска баница" - филия с олио и шарена сол. Лапа народа и пак навънка. Уроците ги учехме в училище, без много да се впечатляваме. Истинският живот кипеше навън и в общността.

Радвам се, че моята дъщеря успя да вкуси от това наивно детство, в същата градинка пред блока с нейните , вече пораснали и разпилени по света връстници. ..

А, то сега какво, от двете страни на блока парко места направиха, че и в тревата паркират. Дърветата изрязаха и бетонни площадки построиха. Децата са вкъщи пред компютъра или смартфона. Там във виртуалното пространство спортуват, играят, общуват...да стане токов удар, срив в интернет и не ще знаят живи ли са или не.

ГОСПОД ДА ги пази!





Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gal4ica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22762
Постинги: 27
Коментари: 5
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031