Постинг
01.03.2010 21:49 -
Дервенджии -
Част 4
Дервенджии - Не веднъж дядо спомена, че само Малък и Голям Дервент били дервенджийски села в Софлийска кааза. Любопитствах да науча подробности за специалната служба на българите в турско. Най-после се появи основание за провеждане деликатния разговор. Спомням си, беше слънчев септемврийски ден. Преди обед получих от Военното окръжие повиквателна заповед за редовен войник. Този ден бях силно възбуден и неспокоен, което дядо веднага долови. Той отиде под лозницата, седна на пейката и ме повика да седна до него. Насочи погледа си към мен и тихо започна да ми говори: - Ти заминаваш в казармата. Военната служба е сурова, трудна и отговорна. Мъж, който не е служил войник, и жена, която не е раждала, нищо не знаят на този свят. Но ти не се плаши - млад си, силен си и непременно ще се справиш с трудностите. Аз бях по-малък от тебе, когато неусетно се включих в борбата на дервенджиите срещу престъпния свят. - Кога и кой заповяда на Малък Дервент да бъде дервенджийско село? - прекъснах дядо с този си въпрос. - Това става както при военните. Султан Мурад II (1421 - 1451 г.) със специален ферман наредил на Малък и Голям Дервент да станат дервенджийски села. Той им възлага да надзирават и пазят проходите и пътищата в Югоизточните Родопи, които свързват Одринска Тракия и Македония. От тяхното грижливо пазене зависеше мира, спокойствието и безопасността на населението и особено на сухопътната търговия. Срещу тази извънредно важна служба дервенджиите бяха обдарени с извести привилегии и права. Освободени бяха от многобройни данъци и налози, като плащаха само половин харач и малко данъци върху зърнените храни. Селяните имаха право да носят оръжие и да бъдат господари на домовете си. Но тези права поголовно се нарушаваха от турските чиновници... - Опасна ли е дервенджийската служба? - помолих дядо да ми каже подробности. - Много е рискована. Борбата срещу престъпния свят във всички времена е жестока и крие опасности за човека. Ние, дервенджиите от Малък Дервент, неведнъж сме проявявали лична честност, самообладание, изпълнителност, смелост, храброст и съобразителност. Щом толкова настояваш за подробности, ще ти разкажа две лични мои преживявания. Първият случай. В един пролетен ден, мама ме изпрати да занеса храна на татко в колибата, дето носеше караулна служба. Тогава бях на 16 години. Пред колибата се нахранихме и започнахме да прибираме в торбата празните съдове и прибори. Изведнъж доловихме слаб шум, идващ от близката теснина на прохода. Заедно с татко тръгнахме през гората и незабелязано приближихме до опасното място. Застанахме зад едно дебело дърво и гледаме група злодеи преграждат пътя с дървета, видимо готвеха засада и обир. Помолих татко да ги предупреди да спрат и освободят пътя. - Ти луд ли си! - каза ми той и продължи. - Все още не ми е омръзнал живота. Пък и тебе ще те смачкат като гнида. Бягай в село да кажеш на черибашията да изпрати сили за борба с бандата... Черибашията бързо задейства конната полиция. Когато се върнах, тя беше обградила мястото на засадата и чакаше команда. Заварих татко и старшията, застанали зад дървета и наблюдават злодеите как обират поща. Охраната, която придружаваше пощата, беше обезоръжена, натъркаляна на земята, ръцете им вързани отзад и устата запушена с кърпи и парцали. Апашите товареха своите коне с пратки, с парични големи кожени кесии и др. Старшията зае удобно място, започна високо и властно да отдава кратки и ясни заповеди: - Полиция! Горе ръцете! Поставете ги зад тила! Обкръжени сте! Предайте се... Главатарят на бандата направи опит да стреля, но два изпреварващи куршума го повалиха. Хвърли оръжието си, хвана се за гърдите и се свлече на земята. Потрепери и безпомощно отпусна глава на земята до един камък. Останали без ръководител, виждайки безизходното си положение апашите вдигнаха ръце, сложиха ги зад тила, както беше заповядано. Полицаите бързо ги обезоръжиха, извиха и вързаха ръцете им. Освободиха охраната на пощата, прибраха всичко и се приготвиха за път. По команда на старшията всички потеглиха, а ние с татко останахме да чакаме смяната... Вторият случай. Окопавахме царевицата на нивата до селото. На обед под крушата ядохме и легнахме да поспим. Колко сме спали не знам, когато мама ме събуди разтревожена каза, че сънувала лош сън и ме накара да взема мотиката и по най-късия път да отида на колибата при татко. Срещу този “солиден” аргумент нямаше място за възражение, сложих мотиката на рамо и тръгнах. Когато стигнах и видях татко жив и здрав, много се зарадвах. От бързото ходене и топлото време ризата ми беше мокра и залепнала на гърба. Седнах пред колибата и дълбоко въздъхнах. - Защо дойде така неочаквано? - попита татко озадачен и изненадан. - Съблечи ризата, сложи я на слънце да изсъхне и разказвай, какво те носи насам. Казах му, че мама е сънувала лош сън. - Майка ти и в сънищата си ме вижда убит. Човек трябва да надвива страха. Ако се оставим на страха да ни надвива, ще бъдем обикновени дрисльовци... Но сънят на мама скоро се сбъдна. Пред колибата на пътя се зададе търговски керван с десетина коне, вързани един за друг, оседлани с кошове, пълни със стока, и животните едва ги носеха. На първият кон яздеше едър и неугледен турчин на около 40 години. Самото му лице – продълговато, с матово черна кожа, нервно усмихваща се уста, с високо чело и големи изпъкнали очи, подсказваше, че той не е от тези, които се срещат на всяка крачка. Последният кон се развърза, излезе от пътя и тръгна през гората под сенчести дървета. Турчинът скочи, завърза го и го цапардоса с пръчката си. Животното се раздвижи, зае удобна позиция и със десния си заден крак го ритна. Моментално ние с татко се засмяхме с глас. - О, вие гяури! - кресна турчинът и ни премери с презрителен поглед. - Великият падишах ви освободи от данъци, за да помагате на пътниците и керваните, а вие се излежавате и смеете... - Ефендий, нещо грешиш - твърдо му отговори татко. - Султанът ни задължава да се борим с апашите в проходите. Името ти е Мехмед Алия. Ти си познат на дервенджиите и полицията с твоите кражби и зулуми в проходните места. Сега си откраднал кервана на гръцкия търговец Янис, който сутринта мина оттук със същия керван и отиваше в обратна посока. Къде е Янис? Уби ли го? Предлагам ти доброволно да се предадеш на полицията и да върнеш всичко присвоено... В очите на Мехмед Али се мярна изненада и гняв. Татко го покани да седнат, открито и по човешки да си поговорят. - Слушай, Мехмед Али, разбери ме правилно, - продължи татко да го убеждава - Не те заплашвам с нищо, само ти казвам, че ако се предадеш на полицията доброволно, съдът ще бъде по-снизходителен към теб. Искам да ти помогна да се откажеш от мръсния си занаят, да доизкараш остатъка от живота си по човешки... От тези думи, турчинът се озлоби и захриптя. - Ти ме караш да се предам на полицията! - подигравателно отговори и продължи. - Това е неприемливо за мен. Предлагаш ми да се откажа от моя доходен занаят. Ти знаеш ли, че с този занаят аз натрупах пари и богатство, мога да живея, като истински бей. И запомни от мен, че света без този занаят изобщо не може да съществува... - Грешиш, ефенди! - пресече го татко. - Трябва да се отстранят причините, които пораждат престъпления. Тогава от твоят занаят всички ще изчезнат. А до тогава разплатата с вас е неумолима... Като чу предсказанието за близка разплата, по лицето на Мехмед Али се изписа такава дива омраза, че заприлича на разярен кръвожаден звяр. - Стига! - истерично изкрещя той. - Повече не искам да те слушам. Сега ще убия теб и синчето ти, за да залича следите си. Такъв е неумолимият закон по който живее моят свят... - Значи, ти си окончателно провален човек! - съвсем открито му каза татко. - Не намираш смисъл да се осъзнаеш, да стъпиш здраво на краката си, да скъсаш с престъпната си дейност. Ще се бием! С каквато мярка отмерваш, с такава и аз ти отговарям. Твоят аллах гледа отгоре. Нека той да съди кой е прав и кой е крив и да помогне доброто да победи злото... Кръвожадния турчин извади ножа и тръгна срещу татко. Баща ми също извади камата и започна с поглед да следи всяко движение на нападателя. В бързината част от пояса на татко се разпаса и увисна на земята. Мехмед Али хвана края на пояса, дръпна го със сила с оглед да събори жертвата си, но татко отряза пояса и джаллатина с парче пояс в ръката падна по гръб на земята, изтърва ножа встрани. Татко стъпи с крака на гърдите му, опря върха на камата на врата му и по човешки му каза: - Ефенди, не искам да си цапам ръцете с твоята кръв. Вземи си ножа и си върви по живо, по здраво... Унизен кръвожадния звяр стана, взе си ножа и с още по-голяма сила и ярост се засили да забие хладното си оръжие в гърдите на татко. Набрах сили и кураж, вдигнах мотиката, ударих ръката на турчина и ножа падна настрани. - Атанасе, бягай от тук! - каза татко. - Остави ме сам да се справя със злодея... После татко ритна с крак ножа към турчина и му каза: - На, вземи го! Пак ти казвам, иди си! Помисли ли, колко сираци ще се появят в твоя или в моя дом, ако не се вразумиш? Мехмед Али взе ножа и с още по-голяма ярост подгони мен. Не усетих, кога ме настигна, събори ме на земята, изви ми врата, като на яре, насочи ножа да ми отреже главата. Но татко го изпревари, с такава сила заби камата в гърба му, че върха се показа отпред на гърдите му. Моментално той изтърва ножа, изрева зловещо и с двете ръце прехвана гърдите си. Татко ме придърпа настрани, за да не падне трупа върху мен. Треперех като втрещен, с ръка опитах да спра подскачащите устни, черни кръгове заиграха пред очите ми. Когато дойдох на себе си, видях турчина да лежи мъртъв на земята с лице надолу. На гърба му неприятно стърчеше дръжката на камата. От раната му продължаваше да тече кръв и да багри белите цветчета на тревата. Наведох се, забих поглед в лицето му, гледката беше неприятна и отвратителна. Бледи сякаш напукани бузи, изпъкнали като на жаба очи. Извърнах глава и повече не исках да го видя. Пристигна караулната смяна, която се зае да организира погребението и предаде кервана, където трябва. Силно възбудени, с изопнати нерви с татко потеглихме към дома. - Ти вече си боец на дервенджийския тих фронт, - вървим и ми говори татко. - Когато освободим България, ще обявим извън закона престъпния свят. Това са врагове на честните трудови хора в цял свят. Човек е лаком и лаком ще си остане дълго време, може би в предстоящите няколко века ще съществуват апаши и злодеи. Запомни, чедо, никаква милост за престъпниците, нека да отдадем на борбата срещу тях всичко, а ако се наложи и живота си...
---------------------------------------------- следва ...
Дервенджии - Не веднъж дядо спомена, че само Малък и Голям Дервент били дервенджийски села в Софлийска кааза. Любопитствах да науча подробности за специалната служба на българите в турско. Най-после се появи основание за провеждане деликатния разговор. Спомням си, беше слънчев септемврийски ден. Преди обед получих от Военното окръжие повиквателна заповед за редовен войник. Този ден бях силно възбуден и неспокоен, което дядо веднага долови. Той отиде под лозницата, седна на пейката и ме повика да седна до него. Насочи погледа си към мен и тихо започна да ми говори: - Ти заминаваш в казармата. Военната служба е сурова, трудна и отговорна. Мъж, който не е служил войник, и жена, която не е раждала, нищо не знаят на този свят. Но ти не се плаши - млад си, силен си и непременно ще се справиш с трудностите. Аз бях по-малък от тебе, когато неусетно се включих в борбата на дервенджиите срещу престъпния свят. - Кога и кой заповяда на Малък Дервент да бъде дервенджийско село? - прекъснах дядо с този си въпрос. - Това става както при военните. Султан Мурад II (1421 - 1451 г.) със специален ферман наредил на Малък и Голям Дервент да станат дервенджийски села. Той им възлага да надзирават и пазят проходите и пътищата в Югоизточните Родопи, които свързват Одринска Тракия и Македония. От тяхното грижливо пазене зависеше мира, спокойствието и безопасността на населението и особено на сухопътната търговия. Срещу тази извънредно важна служба дервенджиите бяха обдарени с извести привилегии и права. Освободени бяха от многобройни данъци и налози, като плащаха само половин харач и малко данъци върху зърнените храни. Селяните имаха право да носят оръжие и да бъдат господари на домовете си. Но тези права поголовно се нарушаваха от турските чиновници... - Опасна ли е дервенджийската служба? - помолих дядо да ми каже подробности. - Много е рискована. Борбата срещу престъпния свят във всички времена е жестока и крие опасности за човека. Ние, дервенджиите от Малък Дервент, неведнъж сме проявявали лична честност, самообладание, изпълнителност, смелост, храброст и съобразителност. Щом толкова настояваш за подробности, ще ти разкажа две лични мои преживявания. Първият случай. В един пролетен ден, мама ме изпрати да занеса храна на татко в колибата, дето носеше караулна служба. Тогава бях на 16 години. Пред колибата се нахранихме и започнахме да прибираме в торбата празните съдове и прибори. Изведнъж доловихме слаб шум, идващ от близката теснина на прохода. Заедно с татко тръгнахме през гората и незабелязано приближихме до опасното място. Застанахме зад едно дебело дърво и гледаме група злодеи преграждат пътя с дървета, видимо готвеха засада и обир. Помолих татко да ги предупреди да спрат и освободят пътя. - Ти луд ли си! - каза ми той и продължи. - Все още не ми е омръзнал живота. Пък и тебе ще те смачкат като гнида. Бягай в село да кажеш на черибашията да изпрати сили за борба с бандата... Черибашията бързо задейства конната полиция. Когато се върнах, тя беше обградила мястото на засадата и чакаше команда. Заварих татко и старшията, застанали зад дървета и наблюдават злодеите как обират поща. Охраната, която придружаваше пощата, беше обезоръжена, натъркаляна на земята, ръцете им вързани отзад и устата запушена с кърпи и парцали. Апашите товареха своите коне с пратки, с парични големи кожени кесии и др. Старшията зае удобно място, започна високо и властно да отдава кратки и ясни заповеди: - Полиция! Горе ръцете! Поставете ги зад тила! Обкръжени сте! Предайте се... Главатарят на бандата направи опит да стреля, но два изпреварващи куршума го повалиха. Хвърли оръжието си, хвана се за гърдите и се свлече на земята. Потрепери и безпомощно отпусна глава на земята до един камък. Останали без ръководител, виждайки безизходното си положение апашите вдигнаха ръце, сложиха ги зад тила, както беше заповядано. Полицаите бързо ги обезоръжиха, извиха и вързаха ръцете им. Освободиха охраната на пощата, прибраха всичко и се приготвиха за път. По команда на старшията всички потеглиха, а ние с татко останахме да чакаме смяната... Вторият случай. Окопавахме царевицата на нивата до селото. На обед под крушата ядохме и легнахме да поспим. Колко сме спали не знам, когато мама ме събуди разтревожена каза, че сънувала лош сън и ме накара да взема мотиката и по най-късия път да отида на колибата при татко. Срещу този “солиден” аргумент нямаше място за възражение, сложих мотиката на рамо и тръгнах. Когато стигнах и видях татко жив и здрав, много се зарадвах. От бързото ходене и топлото време ризата ми беше мокра и залепнала на гърба. Седнах пред колибата и дълбоко въздъхнах. - Защо дойде така неочаквано? - попита татко озадачен и изненадан. - Съблечи ризата, сложи я на слънце да изсъхне и разказвай, какво те носи насам. Казах му, че мама е сънувала лош сън. - Майка ти и в сънищата си ме вижда убит. Човек трябва да надвива страха. Ако се оставим на страха да ни надвива, ще бъдем обикновени дрисльовци... Но сънят на мама скоро се сбъдна. Пред колибата на пътя се зададе търговски керван с десетина коне, вързани един за друг, оседлани с кошове, пълни със стока, и животните едва ги носеха. На първият кон яздеше едър и неугледен турчин на около 40 години. Самото му лице – продълговато, с матово черна кожа, нервно усмихваща се уста, с високо чело и големи изпъкнали очи, подсказваше, че той не е от тези, които се срещат на всяка крачка. Последният кон се развърза, излезе от пътя и тръгна през гората под сенчести дървета. Турчинът скочи, завърза го и го цапардоса с пръчката си. Животното се раздвижи, зае удобна позиция и със десния си заден крак го ритна. Моментално ние с татко се засмяхме с глас. - О, вие гяури! - кресна турчинът и ни премери с презрителен поглед. - Великият падишах ви освободи от данъци, за да помагате на пътниците и керваните, а вие се излежавате и смеете... - Ефендий, нещо грешиш - твърдо му отговори татко. - Султанът ни задължава да се борим с апашите в проходите. Името ти е Мехмед Алия. Ти си познат на дервенджиите и полицията с твоите кражби и зулуми в проходните места. Сега си откраднал кервана на гръцкия търговец Янис, който сутринта мина оттук със същия керван и отиваше в обратна посока. Къде е Янис? Уби ли го? Предлагам ти доброволно да се предадеш на полицията и да върнеш всичко присвоено... В очите на Мехмед Али се мярна изненада и гняв. Татко го покани да седнат, открито и по човешки да си поговорят. - Слушай, Мехмед Али, разбери ме правилно, - продължи татко да го убеждава - Не те заплашвам с нищо, само ти казвам, че ако се предадеш на полицията доброволно, съдът ще бъде по-снизходителен към теб. Искам да ти помогна да се откажеш от мръсния си занаят, да доизкараш остатъка от живота си по човешки... От тези думи, турчинът се озлоби и захриптя. - Ти ме караш да се предам на полицията! - подигравателно отговори и продължи. - Това е неприемливо за мен. Предлагаш ми да се откажа от моя доходен занаят. Ти знаеш ли, че с този занаят аз натрупах пари и богатство, мога да живея, като истински бей. И запомни от мен, че света без този занаят изобщо не може да съществува... - Грешиш, ефенди! - пресече го татко. - Трябва да се отстранят причините, които пораждат престъпления. Тогава от твоят занаят всички ще изчезнат. А до тогава разплатата с вас е неумолима... Като чу предсказанието за близка разплата, по лицето на Мехмед Али се изписа такава дива омраза, че заприлича на разярен кръвожаден звяр. - Стига! - истерично изкрещя той. - Повече не искам да те слушам. Сега ще убия теб и синчето ти, за да залича следите си. Такъв е неумолимият закон по който живее моят свят... - Значи, ти си окончателно провален човек! - съвсем открито му каза татко. - Не намираш смисъл да се осъзнаеш, да стъпиш здраво на краката си, да скъсаш с престъпната си дейност. Ще се бием! С каквато мярка отмерваш, с такава и аз ти отговарям. Твоят аллах гледа отгоре. Нека той да съди кой е прав и кой е крив и да помогне доброто да победи злото... Кръвожадния турчин извади ножа и тръгна срещу татко. Баща ми също извади камата и започна с поглед да следи всяко движение на нападателя. В бързината част от пояса на татко се разпаса и увисна на земята. Мехмед Али хвана края на пояса, дръпна го със сила с оглед да събори жертвата си, но татко отряза пояса и джаллатина с парче пояс в ръката падна по гръб на земята, изтърва ножа встрани. Татко стъпи с крака на гърдите му, опря върха на камата на врата му и по човешки му каза: - Ефенди, не искам да си цапам ръцете с твоята кръв. Вземи си ножа и си върви по живо, по здраво... Унизен кръвожадния звяр стана, взе си ножа и с още по-голяма сила и ярост се засили да забие хладното си оръжие в гърдите на татко. Набрах сили и кураж, вдигнах мотиката, ударих ръката на турчина и ножа падна настрани. - Атанасе, бягай от тук! - каза татко. - Остави ме сам да се справя със злодея... После татко ритна с крак ножа към турчина и му каза: - На, вземи го! Пак ти казвам, иди си! Помисли ли, колко сираци ще се появят в твоя или в моя дом, ако не се вразумиш? Мехмед Али взе ножа и с още по-голяма ярост подгони мен. Не усетих, кога ме настигна, събори ме на земята, изви ми врата, като на яре, насочи ножа да ми отреже главата. Но татко го изпревари, с такава сила заби камата в гърба му, че върха се показа отпред на гърдите му. Моментално той изтърва ножа, изрева зловещо и с двете ръце прехвана гърдите си. Татко ме придърпа настрани, за да не падне трупа върху мен. Треперех като втрещен, с ръка опитах да спра подскачащите устни, черни кръгове заиграха пред очите ми. Когато дойдох на себе си, видях турчина да лежи мъртъв на земята с лице надолу. На гърба му неприятно стърчеше дръжката на камата. От раната му продължаваше да тече кръв и да багри белите цветчета на тревата. Наведох се, забих поглед в лицето му, гледката беше неприятна и отвратителна. Бледи сякаш напукани бузи, изпъкнали като на жаба очи. Извърнах глава и повече не исках да го видя. Пристигна караулната смяна, която се зае да организира погребението и предаде кервана, където трябва. Силно възбудени, с изопнати нерви с татко потеглихме към дома. - Ти вече си боец на дервенджийския тих фронт, - вървим и ми говори татко. - Когато освободим България, ще обявим извън закона престъпния свят. Това са врагове на честните трудови хора в цял свят. Човек е лаком и лаком ще си остане дълго време, може би в предстоящите няколко века ще съществуват апаши и злодеи. Запомни, чедо, никаква милост за престъпниците, нека да отдадем на борбата срещу тях всичко, а ако се наложи и живота си...
---------------------------------------------- следва ...
Монетите на Митридат VI Велики от ОДЕСОС...
Хусите в Червено море атакуват американс...
Българите - барсили на Кавказ и на Балка...
Хусите в Червено море атакуват американс...
Българите - барсили на Кавказ и на Балка...
Няма коментари
