Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2010 21:44 - Родния край на дядо -
Автор: rodpamet Категория: История   
Прочетен: 2755 Коментари: 0 Гласове:
2



Част 2
Родния край на дядо - Като юноша научих от учителя по история, че Западна Беломорска Тракия се простира между река Марица, Родопите, река Места и Бяло море, площ 8580 кв. км., население 350 хил. жители. През Балканската война отново е освободена и включена в пределите на България, но намесили се Великите сили и пак е оставена в Турция. Конференцията в Сан Рено през 1920 г. я предава на Гърция. До края на Първата световна война, българите са мнозинство от населението, след което се провежда усилено обезбългаряване на нашите земи.           Но моят учител малко или почти нищо не знаеше за родния край на дядо. Един слънчев ден преди обед заварих дядо седнал на канапето в пруста и си прехвърляше кехлибарените броеници. Явно самотата го угнетяваше и измъчваше. Използвах подходящия момент да го обсипя с въпроси.           - Какво представлява твоята родна кааза? - запитах дядо.           - Моята родна Софлийска кааза! - промълви с болка дядо и продължи. - Тя е сравнително нова кааза, създадена през последните десет години на Турското робство. Преди нейното създаване всички села от северната част на каазата, в това число Малък и Голям Дервент влизаха в Димотишка кааза, а селата от западната част - във Ференска. Простира се между река Марица на изток и Югоизточните Родопи на запад, в богатата долина на р. Марица. Административно е разделена на седем общини: Софлийска, Бедеклийска, Карабунарска, Каяджийска, Малък Дервентска, Голям Дервентска и Мехрикоска. Обхваща 47 села с население 22 215 жители, от които 11 039 българи християни, 1526 българи мохамедани, 4968 гърци (парапунковци), 4697 турци. Има богата и тлъста почва, посевите бързо зреят и дават изобилен плод, климата осигурява по две беритби през годината. В защитените места още в диво състояние растат смокини, маслини и други топлолюбиви растения.           Софлу също е нов град, издигнат на мястото на с. Софус. Името му произхожда от гръцката дума “софу”, което значи мъдър философ. Намира се на около 70 км на юг от Одрин и на около 60 км северно от Бяло море. Разположен е на западния бряг на река Марица в плодородната Маричина долина, на главния шосеен и железен път, които свързват Одрин и Дедеагач. Населението му е 3 500 жители. Градът е търговско средище с изключително богати търговци - гърци, благодарение на пашкуло производството и на бубеното семе “Одринска раса”. Градът е гръцко владишко средище, наистина не е титуляр, а епископ, заместник на димотишкия гръцки владика, но това бе достатъчно той да има власт в административните турски институции и твърдо да провежда елинистичната си политика. В целия Одрински вилает, Софлу беше най-фанатизираното и най-опасното средище...           - Какъв е образът на твоето село?           - Моето село Малък Дервент (тур. Кючук Дервент) е купно селище, събрано на едно место с около 100 къщи, 1500 жители, от които 1420 българи, 50 турци и 30 гърци. В сравнение с другите села в каазата, то бе по-издигнато, по-културно и с много силно българско съзнание, будна и патриотична интелигенция. В центъра на селото има хубава християнска църква и камбанария, построена отделно, нещо много рядко.           Голям Дервент (Бююк Дервент) е по-различно от нашето село. То е разпръснато село с център и шест махали с около 150 къщи, 2250 жители от които около 2000 българи, 200 турци и 50 гърци. Центърът се състои от 80 сгради - административна, училище, църква и къщи. Махалите са известни с имената: Дъбрава, Керванчаир, Ферските колиби, Чучур, Ташла, Семербурун. Тези махали се обхождат пеш общо за 5 часа. В цялата кааза само тези две села са дервенджийски...           - Кога се появили български села в земите на Софлийска кааза?           - На този въпрос не мога да отговоря точно и изчерпателно. Но мога да съобщя и твърдя, че недалеч от моето село има стар манастир, известен с името “Светото спасение”, който се обслужвал от българославянски села. В неговия устав, издаден на гръцки през 1152 г., са записани българославянските манастирски села: Дълбочини, Равняни, Деляни, Баняни, Бранища, Новоселус, Драговица, Черник, Цехово, Чиче, Бачиня и др. От тези села се отделили семейства и образували нови български села в Софлийска кааза, каквото е и моето село. Дори в този устав е записано българо - тракийско име “Марица”, вместо гръцкото или елино-гръцкото “Хебър” и “Хеброс”...           И така, дядо смяташе, че от незапомнени времена земите на Софлийска кааза са населени от траки и българославяни.
------------------------------------------------ следва...


Тагове:   дядо,   край,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rodpamet
Категория: История
Прочетен: 56592
Постинги: 15
Коментари: 4
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031