-       На 17 септември 1974 г. с. Сунгурларе беше обявено за град. Към 1979 г. Карнобатска околия беше разделена на Карнобатска и Сунгурларска селищни системи, които малко по-късно станаха общини.

Община Сунгурларе обхваща 824 кв. км. площ, 31 съставни селища, 18 хиляди жители, от които 3075 в града. Нейната северна граница започва от Садовския Балкан, минава по централното било на Източна Стара планина, пресича Върбишкия и Рижкия проход и стига в землището на с. Камчия. На изток границата й обхваща землищата на селата Съединение, Завет, Костин и Вълчин. Южната й граница минава по билото на Терзийския баир, пресича прохода Катърджи-йолу и стига в землището на с. Терзийско. На запад границата й обхваща землищата на селата Чубра и Садово и стига билото на Източния Балкан.

Сунгурларе е разположен в долината на р. Мочурица, непосредствено до южното подножие на хълма Кортлу баир (Вълчехълм), който се подава от южната стана на Стидовска планина. Градът лежи до пътната артерия на Върбишкия проход. Името му обясняват от турската дума „сонгюлери”, т.е. „от сетне дошли”. В землището му има археологични обекти: селище в м. Ичмята-Юрта (на 1 км. северно от града) и селище в м. Йоан Петкова нива (южно под града). Селището до извора Ичме (на български - „не пий” от серливата вода) е от римско време. В неговите околности се издигат пет тракийски могили, които са щрихи в пейзажа от древно време.

И тъй, през Сунгурларска община преминават пътните артерии на големите старопланински проходи Котленски, Върбишки и Рижки (Карнобатски). В тях през вековете са водени кръвопролитни войни за създаването и отбраната на България. Тук земята обилно е напоена със славянска и българска кръв.